А е толкова рано за тръгване: Лирика и пътеписи

Сатурн се отдалечава от моя живот. Той си тръгва. Но не изпитвам нито тъга, нито радост. Думите ми сякаш избягват, може би от страх? Всичко приключи! Терминът "обрат" тихо се настанява до мен. Може би по-подходящото е "абсурд"? Въпреки че изглеждам цяла, всъщност не съм такава. И макар да твърдя, че съм здрава, истината е друга. Предстоящата битка е повече като карикатура – измислена и лишена от смисъл. Чувствам се опустошена и изтощена отвътре; нямам представа какво носи утрешният ден. Предчувствията ме напуснаха, а и сънищата вече не са пътуване за мен – те също претърпяха промяна! Кога точно станах различна? Сатурн облече бяла риза върху мен и просто си замина, оставяйки ме в очевидно безличие.