Съчинения в пет тома Т.5: Разкази в синьо. Вавилонски кули

Преди години, в навечерието на Ботевите дни, посетихме Враца с Калина Ковачева и Вили Цанков. Четохме в Художествената галерия пред внимателно слушаща публика, обсъждахме с присъстващите по време на литературната ни среща. В края на събитието Вили сподели историята за странните руски емигранти, които в Париж поддържали цял живот театрална продукция в малкия си домашен театър; тя била израз на тяхната носталгия и носела светлина чрез думата "Родина". Намирайки се близо до Йолковица и вдъхновени от духа на Ботев, нещо провокирало Вили да припомни този жертвен театър от Париж и да изрази силно недоволство към настоящата държава. Тя обвиняваше властите за това, че културата е забравена и лишена от светлина, водеща обществото към мракосани бъдеще. С треперещи ръце той говореше с ботевска страст – словата му звучаха като предсмъртен монолог. След като завърши речта си, залата избухна в бурни аплодисменти и одобрение към него. Това стана на 26 май 2005 година.
НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ