Избрани произведения Т.9: Семейна сага. Разгадавайки баща си. Бомбите/ Твърда корица

Двете родословия, представящи историята на предците и техните наследници, са част от биографията на българската интелигенция и народната психология. Тази лаконична характеристика описва творбата на Вера Мутафчиева. Със своето изтънчено и завладяващо писане авторката ни потапя в почти двувековна хронология. Художествено-документалното повествование осветлява социалния климат на близкото минало чрез историите на два рода — Мутафчиеви и Трифонови, както и тяхното отражение върху историческото развитие на нашия народ. Това е отражение, което подчертава положителните аспекти без да прикрива отрицателните. Вера Мутафчиева пише за тези недостатъци с любов и болка, стремейки се да провокира размисъл и самоанализ у читателя.

Определянето на жанра на книгата е сложно; тя може да бъде разглеждана като генеалогично изследване или историко-икономически анализ, а също така включва топонимия, народопсихология и есета в различни части. Интердисциплинарният подход при анализа на родословията и местностите разкрива жизненоважни корени за потомците от отделни родови клонове.

В произведението си Вера Мутафчиева спазва принципа, че историята на един род трябва да бъде поставена в контекста на времето си; само по този начин биографията му става част от общата биография на народа. Образите не предци́те или потомците служат като основа за разбирането им във връзка с българското възприятие за света - комбинират традиции с иновации, борба със движение.

Антоанета Запрянова отбелязала в списание "Исторически преглед", че “Разгадавайки баща си: Опит за биография na Петър Мутафчиев” e публикувана през 1997 година – три години преди “Бивалици”. И двете книги представляват интересна критическа загадка - те изглеждат много монолитно структурирани и затрудняват рефлексията върху себе си. Отказът от такъв анализ обаче добавя стойност към професионализма й.

Първоначално смятах, че четенето на едната книга ще улесни прочита нa другата сама по себе си; оказа се обаче обратното – многократно завършвах едната книга само за да започвам другата без успех в откритията ми относно разликите между тях. Разглеждането нa този двойствен биографизъм може да доведе до значителна теоретична несигурност. Четивността им е лесна именно защото трудността води до нов опит при повторно приближаване към текстовете; това образува омагьосан цикъл без пространство за повърхностни заключения."