Китайски афоризми

Афористичният характер на китайската философия се отличава с кратки изрази, но същевременно е изпълнен с дълбоки значения. Според китайските учения "бройката на думите трябва да бъде минимална, а предаваните идеи – неограничени". Тази лаконичност и пестеливост в словото не са просто въпрос на стил; те имат зад себе си значителни философски основи. Например, в глава XXVI от даоския текст "Джуандзъ" се казва: "Мрежата служи за ловене на риба; когато уловиш рибата, забравяш мрежата. Капанът е предназначен за зайци; след като хванеш заека, капанът остава незабелязан. Думите ни служат за предаване на смисъла; щом постигнем разбиране, вече не мислим за тях." За китайските мислители истината се открива чрез намекването и подразбираното значение, вместо чрез строго определеното.

Според Сюндзъ управникът може да бъде сравнен с лодка, докато народът наподобява вода - тя може както да носи лодката напред, така и да я обърне.

Джан Чао споделя: ако имаш поне един близък приятел, тогава е неправилно да недоволстваш от съдбата. Не си сам и благодарение на теб светът става по-малко самотен.

Лаодзъ посочва: преодоляването на трудните ситуации започва с лесните задачи; реализирането на големите цели тръгва от малките стъпки. Светът показва как трудно произлиза от лесното и голямото – от малкото.