Владетелката на Казан - Сююмбике и Иван Грозни

Романът на татарския автор Мусагит Хабибулин, известен с произведения като „Хан Кубрат“ и „Сказание за Казан“, разглежда периода на управление на последната владетелка на независимото Казанско ханство, която е наследница на Волжка България. Казанското и Московското княжество са остатъци от разпадналата се Златна орда, но вместо да поддържат добросъседски отношения, те непрекъснато воюват помежду си. След смъртта на хан Джангали, Сафа Гирей води многобройна армия към Казан с намерението да възвърне престола си. Сююмбике най-накрая отвори вратите на града след изпълнението на редица условия. Сафа Гирей става новият хан след развода с трите си съпруги и бракосъчетава­нето със Сююмбике. Скоро след това им се ражда наследник – Утямъш Гирей. Периодът бележи укрепване на Казан, докато Иван Грозни, обсебен от фанатизъм, има амбицията да докаже своето величие чрез завладяването на казанските земи по всякакъв начин. Докато предшествениците му – Иван Трети и Василий Трети - само събират данък от тези територии, той цели пълното им унищожение. През 1549 г., след смъртта на Сафа Гирей, настъпват трудни времена за Сююмбике. Как ще реагира проруската партия в Казан и самият Иван Грозни спрямо нея?

Мусагит Мударисович Хабибулин е роден през 1927 година в селцето Абдарахманово и в момента живее в град Казан. Той е почетен академик във Руската хуманитарна академия по науки и членува в Съюза на писателите. През 1996 г., той получава международната литературна награда „Кул Гали“. Неговият роман „Хан Кубрат“ е удостоен през 2004 г. с титлата „Книга на годината“ от страна както na Съюза på писателите , така и Националната библиотека у Република Татарстан; освен това печели наградата имени класика Хабдула Тукай . Произведението "Владетелката na Kazan" излиза първо у нас преди публикацията му в Русия или Татарстан.