Немски лексикални елементи в българските говори

В настоящата работа се разглежда обширният набор от регистрирани немски лексикални единици (заемки и хибриди) в българските диалекти. Броят на заемките от първия (старовисоконемски) и втория (средновисоконемски) период е значително по-нисък спрямо третия (нововисоконемски) период, през който повечето думи с немско произход навлизат в българските говори, както териториални, така и социални. Немското влияние върху диалектния български език е многопластово: то е пряко - чрез южнонемските говори (баварско-австрийски), а също така косвено - посредством други съседни и несъседни езици. Често самият книжовен български език играе ролята на "посредник", но той не улавя всички заемки напълно. Изследват се тематичните категории, които възникват при лексико-семантичната класификация на немските компоненти.

Извършва се фонетичен, морфологичен, акцентологичен, словообразувателен и семантичен анализ на заемките и хибридите. Освен това се проследява как лексикалните единици с немско потекло присъстват в българската песенна фолклорна традиция – доказателство за дълбочината на тяхното проникване в диалектния език на България.