Най-умната глупост

Когато беше на две години, той помоли майка си, която се готвеше да го облече: "Не буди дрехите... Те още спят..." Таткото се намеси, но синът му възпря и него с думите: "Тати, бъди тих! - ще събудиш самолетите..."

От този момент нататък решихме да записваме важните неща, които казваше – онези думи, заедно с плача и смеха му, които оформяха начина му на мислене и говорене. Сега вече е на седем години и подредихме неговите изказвания в книга. Целта ни не беше просто да го насърчим да пише или да търси прехрана чрез словото; а по-скоро за да му покажем, че ако някога попадне в трудна ситуация в бъдеще, Книгата може да бъде негово убежище.

Тази книга представлява най-ценния дар, който можем да му оставим – ние сме неговите най-добри приятели и винаги представяме себе си с гордост като РОДИТЕЛИ.