Лютня и белези

Данило Киш е едно от най-значимите имена в сръбската литература през втората половина на ХХ век. Той е роден на 22 февруари 1935 г. в Суботица и завършва основното училище, както и първите класове на гимназията в Западна Унгария – родния край на своя баща. През 1944 година той губи баща си, който е депортиран в Аушвиц и не се завръща. Заедно със семейството си Данило Киш бива репатриран чрез Червения кръст до Цетине, където завършва гимназия. Дипломира се през 1954 г. във Философския факултет в Белград с диплома по обща литература. От 1979 година живее "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г., а останките му са погребани в Белград.

Киш започва да публикува статии за различни списания и всекидневници от 1953 г., а дебютната му книга излиза през 1962 г., съдържаща два кратки романа: „Мансарда” и „Псалм 44”. В творчеството му има разкази, романи, драми, есета и полемични текстове; освен това превежда произведения от руски, унгарски, френски и английски (от автори като Есенин, Цветаева и Молиер). Сред най-забележителните му творби са „Гробница за Борис Давидович” и „Енциклопедия на мъртвите.” Той получава множество литературни награди за работата си.

Разказите включени в настоящия сборник са написани между 1980-а и 1986-а година; те са открити след смъртта на автора и издадени посмъртно. За първи път те ще бъдат достъпни на български език.

„Изречение по изречение Данило Киш създава песни чрез богатството на своето слово.“
New York Review of Books

„Литературата все пак служи за нещо - тя служи на човешката съвест.“
Данило Киш