Една и съща река

Поетът Валентин Дишев е първият, който характеризира прозата на Здравка Евтимова с термина „митически реализъм“. Това понятие обхваща способността на авторката да създава съвременни митове; чрез остър реализъм и дълбочина тя достига до истини за настоящето, които имат отражение в бъдещето и корени в миналото.

Романът на Здравка Евтимова „Една и съща река“ разказва историите на три сестри – Люба, Сара и Пирина, които живеят в малкия български град Радомир. Пирина пее песни без мелодия или думи, но те успяват да излекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си, един от които построява църква за нея. Когато самотните се молят там, скоро намират своя любим човек. Люба прекарва толкова много време с книги, че изглежда като че ли отсъства от реалността – това я прави привлекателна по странен, но убедителен начин. Никога не можем да стъпим два пъти в една и съща река. В произведението на Здравка Евтимова реката не следва предопределения курс от вселената, а тече според песните на героите.