Духовни явления. Из Дневника на моя живот Ч.1

Преди две столетия, в епохата на Христа, Йоан създаде Откровението на символичен език, тъй като тогавашното общество имаше ограничено разбиране. Сега той отново е сред нас, този път във Варна. Брат Велко ще напише Ново Откровение с изящен философски стил, който да бъде в синхрон с идващата Нова Култура. Не се тревожете! Дръжте всичко в тайна! Тайната носи сила.
Учителят

В. М. Петрушев е роден на 12 юли 1892 г. в село Голяма Франга, близо до Варна. Участва активно в Балканската война като моряк от варненската флота и през август 1915 г., за първи път среща Учителя Беинса Дуно в църквата "Св. Архангел Михаил" във Варна.

През 1917 г., когато Учителят е интерниран там, Велко и други членове на новосформираната духовна група редовно го посещават в днешния хотел "Мусала". Там Учителят провежда беседи и свири новосъздадени духовни химни.

На Събора през 1921 г. в Търново Учителят задава задачата на учениците си да работят върху своето развитие чрез четирите области: Физическа, Духовна, Просветена и Помирителна работа. Той посочва важни места за варненци - свещени територии около Ташла-тепе, свързани с богомилите и нарежда те да бъдат закупени.

Велко Петрушев заедно с Христо Абрабаджиев и Тодор Дренски успяват да придобият 23 декара земя на избраното място; така то става значим център за варненската духовна общност. Те живеят братски живот там – изграждат стопанство и оркестър, четат Свещеното слово и организират училища за деца.

В допълнение към това Велко Петрушев работи като преподавател в Морското училище във Варна. През 1929 година пише първите български мистерийни драми "Девор" и "Тайнственият ключ".

Самият Учител определя Велко Петрушев за ръководител на Варненското Бяло Братство и той изпълнява тази роля цели три десетилетия (от 1932 до 1962). Велко завършва земния си път на 19 март 1969 година."