Европейските региони - формално следване на номенклатурата или използванена възможностите за сближаване

Монографията разглежда концепцията за сближаване в социално-икономическото развитие на европейските региони, което се свързва с едно от най-значимите събития в историята на Европа - основаването на Европейската икономическа общност. Програмите и инициативите за социална кохезия са реализирани в страните членки на ЕС вече повече от петдесет години и ще продължат да бъдат ключов приоритет по време на новия програмен период (2014-2020 г.).

Авторът анализира универсалността и многозначността на термина "регион" като изследва различните му определения в научната литература и проявленията му сред европейските държави. Проучването включва нуждата от формиране на региони според Номенклатурата за статистически цели, както и липсата на единен стандарт за тяхното създаване между „старите“ страни членки и тези, които се присъединиха през 2004 и 2007 г.

Наблегнато е върху особеностите, предизвикателствата, целите, средствата и фондовете относно Кохезионната политика от нейното начало през 1957 г. до края на 2013 г. Анализират се разликите в социално-икономическото развитие сред 270-те NUTS 2 региона в Европа, а също така реализацията на политиката за сближаване във всяка страна-членка. Извършен е детайлен анализ по отношение тенденциите в българските райони от ниво две и резултатите от седемте оперативни програми, които България осъществява през програмния период 2007-2013 г.

Тази монография е предназначена не само за преподаватели и студенти, но също така за практикуващи специалисти в сферата на Кохезионната политика, включително представители от министерства, областни администрации и неправителствени организации.