Целуни мама за сбогом

Имаш точно минута, за да питаш как са децата ти. Виктор? Боже мой, къде си? Ако отново ме запиташ, ще се скарам. Дона усети как паниката я обхваща и се опита да говори спокойно. Как е Адам? Как е Шарън? Добре са - отвърна той безразлично. - На Шарън изобщо не й липсваш. "Тя никога няма да ме забрави", помисли си Дона. Никога няма да ме забрави. Адам пита за теб... Сърцето на Дона започна лудо да бие. Какво му каза? Че вече не желаеш да го виждаш; че имаш ново семейство, което предпочиташ пред него! Виктор, моля те, не му казвай това! Господи, как можеш така да говориш?! Времето ти свърши, Дона. Сбогом...