Походът на исляма 600г.сл.Хр.-800г.сл.Хр. Т.6

„От момента, в който погребах своя господар, съм принуден да тъгувам сам - споделя победеният воин в англосаксонска приказка от 8-ти век. - Напуснах родината си и сега плавам по студените морета, за да открия нов господар – такъв, който е щедър при раздаването на злато и гостоприемен, за да ме покани на чаша у дома си и така да ми помогне да забравя мизерията си.“

Войниците навсякъде по света стремят към силен и великодушен лидер. Но връзката между войник и господар е най-силна там, където владетелят претендира за божествена подкрепа в управлението си. Такова е непоклатимото чувство на лоялност сред арабите към ръководителите на ислямската държава. Пустинните бойци оставят грабежите зад себе си, за да се включат във войни, които вярват че ще им донесат не само материални награди тук на земята, но и вечна възнаграждение в рая.

Алчността и религиозната преданост подтикват рицарите да участват в конфликтите между франкските монарси и арабските сили в Европа; подобно е положението с императорските гвардейци в Китай и Япония, които защитават свещени територии от нашествениците.

По-идеалистично настроените войници рядко искат заплащане за усилията си; обаче умелите управляващи винаги намират начин да ги възнаградят. „Нека Бог те закриля и ти донесе голяма плячка“ - казва Мохамед на един от своите командири. Когато воинът изразява несъгласие относно мотивацията му като мюсюлманин „заради богатството“, Мохамед го успокоява: „Честното богатство е полезно за честния човек.“