Покръстването на българите в немски пиеси от XVIII-XIX в.

Приемането на България в християнската цивилизация, личността на княз Борис I и трагичните събития около и след покръстването на България вдъхновяват множество художествени произведения и програмни текстове за театрално представяне в Западна Европа през XVIII-XIX век. Чудото на "обръщението", умелата дипломация между Източната и Западната църква, както и конфликтът с първородния син наследник, превръщат българския владетел в герой от легенда, която се използва за религиозна пропаганда и получава фолклорен характер. Най-разпространена е българската интерпретация на известната драма "бащи и деца". В този случай обаче ролите са обърнати: бащата символизира новото и гледа напред към бъдещето, докато синът остава верен на миналото си, желаейки да запази стабилността на старата светогледна система. Различни акцентирани тълкувания свързват тази драма с имената на други български владетели - най-вече хан Тервел - които се представят по училища, църковни служби и народни сцени след Реформацията, когато католическата църква стреми да укрепи своите разклатени позиции. Драмата придобива статут на народна книга; броят й театрални адаптации я поставя до историята за Юстиниановия пълководец Велизарий или многожанровите версии за графинята Геновева от Пфалц. За пръв път върху този въпрос обръща внимание проф. Йордан Иванов със свои научни публикации от 20-те години на XX век; Васил Мавродиев го споменава в изследването си "Чужди пиеси с български сюжети", а Рая Заимова го разглежда подробно в книгата си "Българската тема в западноевропейската литература XV-XVII век".