Около Жак Дерида и чудовищният дискурс

Чудовището може да се определи като образ, съставен от различни тела, които са комбинирани помежду си. Тази комбинация или хибридизация на разнородни елементи може да бъде наречена чудовище. Такова явление понякога се наблюдава в писмеността. В този контекст чудовищността служи за огледало на нормалността; пред лицето на чудовището става ясно какво представлява нормата и когато тази норма има своя история — както е случаят с дискурсивните, философските и социо-културните норми — всяко проявление на чудовищност предоставя възможност за анализиране на историческия контекст на тези норми. За целта обаче не стига само теоретичен подход; необходимо е реално да бъде създадено нещо, което наподобява дискурсивно чудовище, за да можем по-добре да осъзнаем историята зад нормалността. Чудовището обаче не се изчерпва единствено с образа на странна фигура, която комбинира едно животно с друго. То включва и новите появи, които все още не са признати. Чудовището представлява видове без име; това не означава непременно анормалност – дори хибридизация между познати видове попада в тази категория. Фигурата на бъдещето — онова внезапно и неподготвено преживяване — представя себе си именно като разновидности на чудовищното.
Жак Дерида