Събрани сънища. Стихотворения

**МОЯТ РОДЕН ГРАД**

1.
Подземните лечебни извори
обливат мозаичните лица
на принцеси и светици.

Над повърхността,
те утоляват жаждата на тъжни стари хора
и бездомни кучета.

2.
Вековните надгробия,
покрити с бурени,
изглеждат като пожълтели зъби,
които се усмихват към небесата...

3.
Обичам края на града.
Харесва ми да крача по тази линия
между електрическата светлина и звездите
и в душата си да съчетавам
две воюващи империи.

Под мен лежат къщите на София –
квартални кучета, крайградски водоеми,
комините изпускат мрачни изпарения -
зловещ орган -
свирят черния дроб на влаковете,
мирише на озон и кокс...

Когато скитам сам до края на града.
Когато срещу мен идва вечерният вятър от Изтока -
аз знам - приближава Краят на Града...

4.
Небето е широко открито.
Появява се течение.
Пожълтелите дантели на луната
се развяват старомодно.
Изглежда че си тръгва,
но все пак остава.

Седя върху тротоара
от сребро.
Зад гърба ми стои тъмен
вход към кръчма.
А около мен са разпръснати
стари книги, загадъчни томове -
не ги докосвам...

Ето те идват
моите приятели –
махат ми с ръка
и продължават напред.

Ето я моята любима -
усмихната през сълзи –
отминава...
Ето месеците пристигат
и годините —
студено кимвайки —
отминали…

Ах! Единствено луната,
вторачена в лицето ми мълчи,
не желае да си отиде.

Има ли кой да затвори
тази проклета врата!

София 1980-1999