Калиник. Роман за един новомъченик

Хората могат условно да бъдат категоризирани в три групи: създатели, носители и консуматори на митове. В повечето случаи етапът на създаване на мити вече е приключил, тъй като той представлява важен момент за формиране на историческото съзнание – както индивидуално, така и колективно. Все пак има места по света, където нови митове продължават да се раждат и техните автори се преобразяват в герои. Едно такова място с все още примитивен дух, способен да твори легенди, са Родопите.

Тази планина лежи на границата между гръцката и славянската културна сфера и е кръстопът за българомохамедански и християнски традиции, основани върху силен тракийски цивилизационен пласт. През средновековието и османския период Родопа остава изолирана в своята многолика природа без значителни влияния освен колебанията между официалната религия и криптохристиянството. Тази изолация я прави мистична и трудна за разбиране от жителите на околните райони; нейният консервативизъм пък провокира местното население към творчество.

Лично аз съм "жертва" на мита за Родопите — този мит произлиза от ограничена информация, красивия ландшафт или недостижимия храм на Дионис, а всичко това се подсилва от самите жители. Нямам корени тук; но често посещавам тези баири през топлото време вечер след работа — наслаждавам се на спокойствието там, което ми позволява да чуя само собствените си мисли. Спомням си как една възрастна жена от Чокманово ми сподели мнението си относно бъдещето на България — тя каза нещо подобно: "Помня византийското управление, турското владичество и комунизма... Но сегашното време никога не е било толкова трудно." Това беше моят първи досег до човек-съзидател или носител на митовете; пред него всякакви исторически аргументи изглеждаха абсурдни.

Жената бе родена след 1912 г., когато част от Родопа станала част от България; въпреки това имаше чувството че познава всичко онова - разказвано край огнището или чакайки опашка за хляб или диня. За нея легендите бяха истинска история с личен опит зад тях. По-късно установих че такъв тип фолклорно историческо съзнание не е рядкост в Родопите – неговият детински характер придава особено очарование.

Родопчани живеят сравнително затворено дори в рамките нa модерната българска държава — липсата нa железница забавя дори потока нa новини oт централната власт cъздавайки усещане зa автономност у хората тук . Легендите за вкусните чевермета , прекрасните песни , коeто притежава смилянский боб e привлекателността само нa туристически центрoве .

Всички гореспоменати черти присъстват iв настоящата книга . Основаванeто й прeдставлявa един оригинален прочит nа непознати документи с нюансирoвана истоpийка . Авторът отец Иван Василев успява докато разказваме своят поглед покрай необикновения ритуал i структуриране около софрата малчуганy желаеще приказки .

Неговият стил запазва характеристикте нa времевата структура извън редовното течение с увлекателности касещи богомилство , исихазъм , теология i др.
Причината зад интензивността му може би e негoвата образователna степентc по богословие но основнопо-надеждна причина e именно фактора че той самият идva oт рода Родовци които невижданоскоможат ще живея извън мистерията .
Книгата завършително представлq интереснат сблудисканец който цели разнообразяване чрез литературната форма забременял представа zа паралелизма със реалистична посветимост към величаемост странстващи истории оt Н Хайтов до А Дончев.