Около Пиер Нора: Места на памет и конструиране на настоящето

Ако разгледаме нещата по-структурирано, бъдещето може да се интерпретира чрез три основни модела, които влияят на начина, по който възприемаме миналото. То би могло да се разбере като възстановяване на предишното състояние, като напредък или революция. В наши дни обаче вече не следваме тези три подхода за осмисляне, които ни позволяват да организираме една "история". Напротив, несигурността относно бъдещето е абсолютна и тя задълбочава настоящия момент – който разполага с уникални средства за запазване на спомените. Не знаем какво биха искали да узнаят нашите наследници за нас, за да могат те сами да се опознаят. Тази невъзможност да предвидим бъдещето ни принуждава старателно и донякъде хаотично да събираме всички видими следи и материални доказателства от нашето съществуване или история. С други думи, краят на всякакви телеологични тълкувания в историята - завършекът на един разказ с известен край - налага належаща нужда у настоящето от „дълг към паметта“, тема която често обсъждаме.
Пиер Нора