Тревожна памет

ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР

Съпротивата срещу фашизма е едно от значимите човешки явления, които оставиха следа в миналото столетие. Темата продължава да ме вдъхновява и всяка нова информация, която времето предоставя, предизвиква интереса ми.

Една такава ценна част от историята е книгата на генерал Семерджиев. Когато я прочетох, почувствах сякаш съм преминал през един от адските кръгове. Изпитах дълбоки емоции по време на четенето и бях напълно на страната на жертвите - Магда Агоп Инджиян и племенницата й Мария Страшимирова. Оттогава смятам, че това произведение трябва да достигне до всеки истински българин, за да не останат непознати фактите около Съпротивата. Освен това вярвам, че генерал Семерджиев почти е написан сценарий за документален филм; надявам се някой режисьор да успее да пресъздаде тези събития и личности на екран – защото паметта за жертвите на фашизма го изисква.

Наименувах текста "ИЗЛИШЕН ПРЕДГОВОР", тъй като при повторното си разглеждане установих, че авторът сам е включил предговор и послеслов към своето произведение и фактически е изпълнил моята роля. Ако реша все пак да добавя нещо, то ще бъде свързано с абсурдността на отрицанието и клеветенето спрямо българското съпротивително движение — както спомена генерал Семерджиев в началото. Времето ще постави всичко на мястото му; колкото усилия да полагат някои за преиначаване или манипулиране на историята в своя полза, тя сама ще поправи дори недобросъвестни историци. Искам само да благодаря на автора за неговия граждански ангажимент и уверявайки го: тази книга представлява важен принос към богатството от знания относно българската Съпротива – такъв какъвто са предишните му творби по темата.

9 май 2005 г., ВЕЛИН ГЕОРГИЕВ