Басни / Езоп

Определянето на точния брой и идентичността на Езоповите басни е предизвикателство. През последните векове са събрани около 600 текста, които претендират да бъдат негови произведения. Изследователите в тази област изглежда са склонни да приписват на времето (а не толкова на самия Езоп) приблизително 350—360 басни. Точно толкова се съдържат и в настоящия нов превод, основан на второто издание от 1927 г., направено от Емил Шамбри, което включва 358 басни. От тях шест са отделени в приложението "Съмнителни и неавтентични", тъй като героите им (като Диоген и Демад) принадлежат към по-късна историческа епоха. Освен тези шест басни, в приложението са добавени още три известни творби: "Селянин и щъркел", "Тръстика и маслинено дърво" и "Къртица и майка". За целите на проучването бе използвано тексткритичното изложение на Хаусрат-Хунгер (Hausrath-Hunger, Aesopi Fabulae, Biblioteca Teubneriana, 1970), както и онлайн изданието с превод от Лаура Гибс (Laura Gibbs, Aesop's Fables, Oxford World's Classics, 2002), което обхваща всички известни 600 басни. Не беше предприета стъпка за значително разширяване на приложението с неавтентичните произведения.

Баснята е била популярна именно защото е подходяща както за възрастните хора, така и за младите; кратката й форма я прави лесно запомняема. Тя предлага ясна метафоричност почти винаги придружена със щипка хумор; освен това носи морално послание или полезност. Чрез нея човек може да аргументира позицията си в спор или да обучава децата си как да преодоляват упоритостта си; тя позволява блестене сред приятели или впечатляване пред публика при ораторски изпълнения. Баснята притежава универсалност.
Владимир Атанасов