Писма от Голо бърдо/ Чудомир

... Тя една работа ви казвам, господин агроном, една работа край няма! Миналата година като написах "статията" за кмета, той ми се разсърди, а попа си умря от смях. В другия брой пък като написах за попа, кмета си умря от смях, а попа се разсърди. После ми се разсърдиха и дядо Лулчо разсилният и лесничея, и кантонера, и секретар-бирника, и бръснаря, и фелдшера, и зъболекаря, и евреина... С една дума есетера.

Та сега пък вие казвате, че сте чели всички гореизложени статии с удоволствие и като дойде "Вегетарианецът" и вий ми се разсърдихте, значи. Що ви трябва бе, господин агрономе, да си вълнувате спокойствието за такива невинни работи! Че, хич в една статия, дето е замесен Лъжлив Съби, може ли всичко да й се вярва? Пък повечето неща той ги разправлява. Че на него аз му не вярвам, та вие ли, интелегентичен човек, ще му вярвате! На, оня ден пак ме прати за зелен хайвер:

- Ех, Русия, кай Димко, че пак Русия, бабам! Едно време, кай, като ходих градинар, виждал съм тикви там, като бъчви. Откънат я, кай, натоварят я на колата и с два чифта волове я закарат в къщи.стоварят я под сушината, пробият й една дупка, мушнат вътре едно малко прасенце и пак я запушат. Седи си там прасенцето, значи, на квартира вътре в тиквата и си гризе ту сало, ту семки си хруска, ту пък месо вегетарианско и си увеличава телосложението. Дойде ли Коледа, разсичат тиквата и излиза един шопар, ама ужас ти казвам...

Та, лъже, ви казвам, поразеникът му с поразеник, не му вярвайте! Аз да бях агроном и учен като вас по суровоядните факултети, щях да се сетя веднага, ама нали съм си простосмертие до неузнаваемост, излъгах се и толкоз!
Чудомир