Писма от Голо бърдо/ Чудомир

"... Искам да ви кажа нещо, господин агроном, работата няма край! Миналата година написах "статията" за кмета и той се разсърди, докато попът се смееше до насита. В следващото издание пък когато пишех за попа, кметът избухна в смях, а попът беше ядосан. След това дядо Лулчо - разсилният, лесничеят, кантонерът, секретар-бирникът, бръснарят, фелдшерът и зъболекарят също ми се скараха... С две думи - всички.

Сега вие казвате, че сте прочели всичките тези статии с удоволствие и като дойде "Вегетарианецът", явно сте ми се разгневили. Защо толкова много си губите спокойствието за такива безобидни неща? Нима можете да вярвате на една статия с участието на Лъжлив Съби? Повечето от историите му са само приказки. Аз самият не му вярвам – как бихте могли вие да го направите?

Наскоро пак ме пратиха за зелен хайвер:

- Ах Русия! Помня като бях градинар там виждах тикви колкото бъчви. Откъснехме я и натоварвахме на каруцата с два чифта волове. Струпваме я под сушината и пробиваме дупка; мушкаме вътре малко прасенце и после затапваме дупката. То си живее там удобно в тиквата – хапва ту свинско месо или семена… Когато настъпела Коледа обаче резали тиквата и излизал един огромен шопар!

Така че лъжите му са очевидни – не му вярвайте! Ако аз бях агроном или учен като вас от суровоядните факултети щях веднага да усетя истината; но понеже съм прост човек - така се излъгах!"
Чудомир