Блага Димитрова, Събрани творби Т.5; Страшния съд

В тъмното се крие опасност, причинена от човешка ръка. Можеш ли да я уловиш?
Октомври носи аромата на юли и жегите му. Бамбукова хижа в провинция Тань-Хоа. Искрици от звездите проблясват. Навън тихо се движат стъпки. Един слаб човек, свит в собствената си сянка, наблюдава бездната на небето. Той остава буден, за да улавя далечния звук на реактивен самолет и да ме предупреди – това само увеличава моята уязвимост.
Дали е избухнала бомба или сърцето ми е експлодирало? От дълбокия сън скочих право в гърмящия шум. Страхувам се от собствения си страх. След взрива настъпва тишина, като внезапна глухота; забавена сирена плаче към звездите - очакване за следващото избухване. Някой почуква внимателно по вратичката.
– В укритие! – Гласът е толкова спокоен и тих, че трепет преминава през мен.
Под леглото има черна празнина; сякаш жив да скочиш в гроба. Поредният звук на самолет пронизително разкъсва мълчанието...