Аз воювах

Аз се борих през целия си дълъг живот... Воювах със собствените си мисли и чувства, а също така и с хората около мен, за да науча как да ги разбирам. Сражавах се срещу враговете на Родината и личните ми опоненти, търсейки пътя към добродетелите на човека. Бях в конфликт с времето, в което живеех, както и с понятията и идеите, които оформяха моята съдба и тази на Отечеството ми. Дори се изправих срещу "мировата скръб", вярвайки в красотата на чистата любов и стремейки се към радостта от живота. Но вече съм уморен... Уморен съм от битките.

След всички тези усилия за един обикновен човешки живот успях само да постигна едно: останах верен на себе си и своето разбиране за моралност, дълг и отговорност. Това наследство предавам на моите деца...

На тях оставям само китарата, сабята и кортика - символи на войнишкия ми опит... Оставям им портрета си, по който ще ме виждат като жив човек… За тях душата ми ще бъде жива такъв както духът ми.

Владимир Апостолов

Тази историческа новела е написана от името на моя баща - полковник Владимир Апостолов, който притежаваше всички добродетели на човека и знаеше какво означава любов към ближния και родината...
Дъщеря му Екатерина