Земните градини на Богородица

Емилия Дворянова е сред най-изтъкнатите български автори, които започват кариерата си след 1989 година. Тя е създател на монографията "Естетическата същност на християнството" (1992) и романите "Къщата" (1993), "Passion или смъртта на Алиса", който получава специална награда за роман през 1996 г. и по-късно излиза във Франция от издателство "Federop" през 2006 г., както и "La Velata" (1998) и "Госпожа Г." (2001).

Нейният труд "Земните градини на Богородица" представлява впечатляваща – а за някои дори скандална – творба, която уникално предава атмосферата на Атон, място забранено за жени. След приключенията на героините в музикално-еротичната сфера ("Passion или смъртта на Алиса") и опитите им да постигнат етически катарзис ("Госпожа Г."), новият й роман представя три Марии, които се стремят към недостижимото. В завладяващия сюжет, обхващащ бреговете на Света Гора и търсенето на изгубената Мария, Отказаното пространство (дали само за жените?) постепенно придобива своя значение, видимост и реалност.