Шеста директива за прилагане на ДДС. от 17 май 1977 г.

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е въведен във всички държави членки на Европейския съюз. Преди внедряването на Общата система за ДДС, основното изискване беше да се постигне хармонизация на националните данъчни закони, включително и относно ДДС. На ниво първично законодателство, правната основа за тази хармонизация може да бъде намерена в чл. 99 от Договора за създаване на Европейската общност, който призовава към унифициране на косвените данъци с оглед функционирането на Общия пазар и тяхното влияние върху развитието му.

Шеста директива по ДДС служи като основа за синхронизацията между режимите на облагане в страните-членки. В нея са формулирани принципите на неутралността при косвеното облагане и защита конкуренцията в рамките на единния европейски пазар. Първият принцип осигурява право за предприемачите да ползват данъчен кредит, докато вторият гарантира свободна конкуренция между бизнеса от различни страни-членки.

Историята на ДДС в ЕС преди 1993 година започва с приемането през април 1967 г. на две начални директиви, които заменят всички оборотни данъци с един общ многоетапен и некомулиращ данък върху оборота. Тези две директиви обаче само зададоха основната структура без да определят конкретните ставки или покритие – това оставаше задължение за отделните държави.

На 17 май 1977 г., Шестата директива установява единен обхват за ДДС, което позволява точно изчисление на приноса от всяка страна към ресурсите на Общността. Все пак тя предоставя възможности за множество изключения и отклонения от стандартния режим по отношениеDDS ставките остават вариращи днес сред страните-членки.