Има смисъл

Писането за Христо Ботев е изключително трудно, почти непосилно. Вдъхновени от гения на поета, всичко написано изглежда недостатъчно и незначително. Контактът с личността на Ботев обаче представлява начало на пътешествие към съвършенството. Имам усещането, че това е вярно... но може би не напълно... Или просто писането се възприема като нежна мелодия, като лека пролетна прохлада, като внезапен дъжд през май или като горещото докосване на слънчевите лъчи... Тук именно се крие трудната за улавяне същност... Опитах да вникна в това. Може би тук е скрит смисълът.