Съчинения в 7 тома: Човешката специфика Т.2

Анатомично, морфологично и физиологично Homo Sapiens представлява последната връзка в дългата еволюционна линия на животинските видове на Земята. Въпреки това, неговото поведение го интегрира в система с различни закономерности.

На религиозен език можем да кажем, че човекът е животно по плът и бог по дух. От научна гледна точка той се разглежда като стандартен биологичен организъм, но също така и като уникален творец със съзнателна активност.

Специалното място на човека във вселенския ред намира своето отражение в теоретичните изследвания. Обикновено учените изучаващи биоматерията основават обясненията си на очевидните прилики между явленията от двата коренно различни свята. Те приписват на живите организми способности за любов и омраза, щастие и страдание, отмъщение и прошка, както и честност или измама.

Тези предположения обаче нямат нищо общо с реалността. Инстинктивната природа остава непоклатима; между човешкия ум и животинската психика има значителна пропаст. Съществуват разлики между обществото и груповете от животни, както и между човешкия език и формите на комуникация сред животните.

Човешката специфика до голяма степен зависи от културния напредък достигнат през последния стадий на развитие на кората (кортикализация). Ключови характеристики включват чувството за хумор – способността да се смеем не само над деформираната действителност около нас или смешните мислещи същества около нас, а понякога дори над самите себе си. Всички тези аспекти са част от комедийната страна на живота ни.