Морска котка

Романът "Морска котка" се различава значително от другите произведения на автора. В него писателят представя една тъжна и безусловна любов, която е чиста като сняг. Главният герой Сейнг е младо момче, живеещо с майка си в малко планинско селце, където зимата снегът покрива всичко. Бащата ги напуска заради своята страст към жените, но те не спират да го чакат и мечтаят за неговото завръщане. Майката остава затворена у дома след изчезването му и избягва контакт с хората; въпреки това тя продължава да чака мъжа си упорито, дори поставяйки морска котка — символ на него — върху горната част на кухненската врата.

Внезапно през една нощ в живота им нахлува Самне – диво и непокорно момиче-сирота. То влиза в кухнята и поглъща цялата морска котка, което предизвиква гневен отговор от страна на майката. Нямайки къде да отиде, Самне бива приета под техния покрив. Между Сейнг и Самне възникват приятелство и дори романтични чувства; обаче един ден тя мистериозно изчезва, оставяйки само следи по снега от обувките си - сякаш се прибира у дома, но никога повече не се връща при тях.

След известно време семейството открива Самне в кръчма, където проституира; опитите им да ѝ помогнат са напразни. Изведнъж бащата се появява обратно у дома: майката го посреща достойно, но странно решава да го напусне на следващия ден – оставяйки също така следи по снега подобно на тези на Самне.

Ким Джу-Йънг е роден през 1939 г. в бедно семейство в малко планинско село. На 16 години той избягал от вкъщи движен от желанието си да пише стихотворения. Литературният му дебют идва с повестта "Латентност", която печели награда за "Месечна литература" през 1971 г., отбелязвайки началото на активната му литературна кариера. Той създавал разкази и романи разнообразни по стилове и жанрове; историческите му творби като "Търговец" и "Касапин" разглеждат мизерията на корейския народ.
Писал е забавни повести със светло настроение извън историческия контекст. През годините получава множество престижни отличия а романът "Морска котка" печели литературната награда на фондация Десан през 1998 година; произведението е преведено даже и на немски език.