Comment pensent les institutions suivi de La connaissance de soi et Il n'y a pas de don gratuit

Размислят ли институциите? Ако да, как го правят? Имат ли собствено съзнание? В тази книга Мери Дъглас разглежда тези въпроси в дълбочина и поставя основите на теория за институциите. Обикновено човешкото разсъждение се обяснява с характеристиките на индивидуалната мисъл. Напротив, Мери Дъглас акцентира върху културата и ни повежда по провокативен и завладяващ път, вдъхновен от социологията на Емил Дюркейм и философията на науката на Людвик Флек. От това става ясно, че е погрешно да смятаме, че само мисленето при примитивните народи е оформено от институции, докато нашата модерност би била доминирана от истински индивидуално мислене. Основополагающи въпроси и решения относно живота или смъртта никога не могат да бъдат решени единствено на индивидуално ниво. С настоящата книга, която тя нарича "встъпление след факта" към известната си работа "За замърсяването", Мери Дъглас навлиза директно в централния епистемологичен дебат в социалните науки чрез критика както на методологическия индивидуализъм, така и на холизма. Тази творба съдържа също така предговор към английския превод на знаменитото "Есе за дара" от Марсел Моос и текст относно идентичността на аза – произведения, които вече са привлекли внимание както във Франция, така и извън нейните граници.