Пернишки тетрадки

Тези "тетрадки" на публициста и документалист Цанко Живков съдържат спомени от неговото детство, юношество и младежки години в Перник. Градът, който е на възраст колкото Рим и Троя, е изпълнен с легенди от осем хилядолетна история – подвизите на непобедения Кракра Пернишки през Средновековието и по-късно славата му като най-голямата каменовъглена мина в България. Този живописен град привлича работници от различни краища на страната и оставя дълбок отпечатък върху младия човек; именно затова Цанко Живков започва да пише за него още от 15-годишна възраст.

След радостните предвоенни години идва комунистическият преврат на 9 септември 1944 г., който променя живота на всички. Младият автор не разбира напълно противоречията между идеалите за братство, равенство и свобода и жестокостите без съдебно решение, разделението между "нашите" и "враговете", както и потискането на критиката. Поради подозренията към него като "фашистки елемент", той избира поведение основано на моралните ценности и труда на обикновените хора, стремейки се чрез своите статии, очерци и документални книги да бъде честен и полезен. В периоди с повече политическа свобода му дават шанс да редактира вестници за рудниците и заводите или да ръководи литературния кръжок; но когато настъпват моменти на политическа репресия, го уволняват навсякъде изказвайки обвинения срещу него като “гнил интелигент” или “враг на народа”.

Авторът търси опора в родовата памет – спомени за скаутската организация and летните лагери, където са ги учили как да бъдат добродетелни граждани; намира я също сред приятелите си от пернишкия литературен кръжок – творци като Константин Павлов, Румен Скорчев, Борис Христов,Dimitр Инкьов وغيرها.

Спомените na Цанко Живков служат също така als призив za запазване na паметта през годинитe след тяхната реализация. Защото паметта e един oт naj важнитe стожери нa култураta според Дмитрий Лихачов; тя свързва много поколения помежду им. Паметта представлява преодоляване nа времето i смъртта...