Стихотворения с биография

Чаках толкова дълго да ми се обадите, да ме потърсите. Не исках просто да чуя думите ви, а да видя доказателство за чувствата ви. Чакането беше безкрайно. През това време не миех чинии, оставях книги и вестници на купчини по пода, леглото ми оставаше разпуснато, а прахът се натрупваше по лавиците и масата.

В тази стая понякога излизах с надеждата случайно да се срещнем – било то в тролейбуса или на улицата, във университета или библиотеката. Мечтаех просто да седнем на кафе или да прекараме времето си сред софийските улички и паркове. Днес след един ден безсмисленост реших най-накрая да направя ред в помещението си. Пуснах "Sogno" на Бочели и докато слушах музиката започнах организирането: прибрах книгите и листовете; оправих леглото; сгънах дрехите от фотьойла; измих всички съдове.

Селин Дион пееше "Speranza", напомняйки ми за песента от Титаник, а после звучеше друг глас - макар че не съм сигурен точно кой е той. Избърсах праха, пометох стаята и преминах с прахосмукачка през всичко около мен преди да изхвърля боклука.

Когато стана тъмно наредих пасианс и легнах, запалвайки свещта подарена ми от вас за Коледа. От време на време се будех през нощта и виждах как светлинката й мъждука в тъмнината – като фар за заблудени кораби или кандило пред стара опушена икона.

На сутринта свещта беше почти догоряла – восъкът бе стекъл към дървения свещник. С пръст го избутвах надолу; явно трябва нова свещ да закупя.