Дневникът на един млад беладжия

"Гордея се не с една, а с три отлични оценки.

Моите шестички! А до тях има и

една малко трудна за получаване, но все пак петица.

Вкъщи ме пазят две орлици,

а почти отличникът Митето ми вика.

Сутрин моята Мери не бърза към дома,

казва, че съм станал внук на баба Койна.

Имам всичко - дори тройна обич!

Скоро ще стана именник и втората ми баба

плете вечерно време терлички от вълна

с табанче отдолу.

Казва: "Не ходи бос, Мите,

в къщи нямат топли селски черги!"

Макар да е модерно с плочки, усещаш ледени айсберги

под краката си при всяка стъпка.

Майка ми я подкрепя също,

но вече е оплела няколко терлички;

баба непрекъснато ги украсява и сменя модела.

"Златна си ръчичке!" – казвам й добродушно.

Виждам как е изплела за всички нас.

"Нека и на Митето да му бъдат топли крачетата!

Имен ден наближава - идва тази дата!

Честно казано, смятам през октомври

да го празнувам, но точната дата не знам.

И защо ли трябва? Майка ми вероятно знае!"

Мария Панайотова