За изкуството и литературата

„По следите на изгубеното време“ е важна творба, която съчетава черти на класическия роман и едновременно с това задава основите на модерната литература. В нея се разглеждат теми като любовта и трагедията от невъзможността да я споделиш; социалния живот и комичните аспекти на светските отношения. Обединяващият елемент в различните сюжетни линии е концепцията за творчеството и неговата природа. Настоящето издание предлага селекция от пасажи, свързани именно с тази тема.

В началото на романа героят чувства мъгливо убеждение, че зад повърхността на реалността се крие невидима истина, която трябва да бъде разкрита. През многобройните си душевни и интелектуални преживявания той осъзнава, че единственият начин да достигне до прозрение е чрез актовете на творчество. Пътят му към зрелостта като писател най-добре се откроява в текстовете относно изкуството и литературата, които са включени в този сборник.

Като обсъжда театър, литература, живопис и музика, разказвачът постепенно изгражда своето разбиране за същината на творческия процес – особено що се отнася до художественото писане. В последните части на „По следите“, той формулира своето естетическо кредо: задачата пред писателя е да преобрази съдържанието вече написано вътре в него самия – тоест да възврати загубеното време. Най-ценният аспект тук представлява взаимодействието между миналото и настоящето чрез общо усещане – например вкуса от мадленката потопена в билков чай или унеса по неравномерните павета. Разясняването на връзките между тези два момента става посредством метафората, често оформена като разширено сравнение.

В заключителния раздел наречен „теоретичен“, разказвачът парадоксално отбелязва: „Творба с теории напомня предмет с оставена цена“. Това поставя под въпрос дали романът който четем всъщност е онзи процес дори когато го следим или краят остава отворен за ново написване? Както и да гледаме на него, „По следите“ остава незавършено произведение; първоначално замислено като трилогия то продължава да расте без крайности във времетраене. Някои фрагменти остават некоригирани а финалното слово "край", написано малко преди смъртта му от Пруст носи символично значение повече отколкото действително завръща историята.

Романът излиза между 1913-1927 година в седем тома (от които три постумно) многократно преиздаван днес второто му издание считано за най-достоверно присъстващо сред престижната поредица „Библиотека на Плеядата“. Той има над трийсет превода а няколко държави притежават два пълни превода направени през различни периоди. Българската публика може да намери всички седем тома със множество версии за отделни части от текста; настоящият превод представящ избрани откъси допринася към непрекъснатото преоткриване една от най-забележителните литературни творби през 20-ти век.

Из Предговора към изданието