Петмез

Романът „Петмез“ представлява значима метафора за детството, изразяваща неговите тайни и открития.

Тази книга е едновременно радостна и тъжна – тя описва чудесата на детските години, светлината и автентичната красота на първоначалните прозрения, но също така разглежда мрачната страна на този жизнен период – трагичността от неизменния му край.

Урошевич пише в стил, близък до магическия реализъм, наситен с носталгия и иронично отношение.

„Да – заявява авторът в интервюто си, – романът ми действително носи сантиментална носталгия към един изгубен свят, но също така съдържа ирония както спрямо него самия, така и по отношение на моята собствена сантименталност.“

Отзиви относно романа „Петмез“:

„Един от най-забележителните експерименти в македонската литература през последните десетилетия.“
~ Оливера Кьорвезироска

„‘Петмез’ е творба за носталгията. И загубата. Преди нея македонската литература не разполагаше с подобна книга: ярка, трогателна, искрена и завладяваща във всяко отношение.“
~ Йелена Лужина

„В този роман се представя уникална култура на спомените. Наистина много от предметите описани тук биха могли да намерят място в малък частен музей на паметта: кутии с копчета от роклите на лелите; кутии със семейни снимки, при които познатите лица постепенно потъват в забравата; кутии с мъртви светулки улавяни от младия разказвач... Всички те запазват следи от стремежа да се замрази времето, да се възобновят спомените и повторно да се подредят парчетата от мозайката на минали събития.”
~ Професор Лидия Капушевска-Дракулевска