Разместване на небето

Отдавна имам съмнения, че Боряна Богданова има способността да променя света около нас с помощта на своите думи. Нейната втора книга, която е сборник с кратки разкази, напълно потвърди моето усещане. Не е лесно първо да забележиш и след това да опишеш малките детайли, които оформят голямата картина на живота - подлез, изпълнен с надежда, хризантема, носеща болка, въже със закачена надежда и леха от ягоди, която лекува загубите... Боряна вижда облаците в бездънните локви и любимия в отраженията; тя улавя възможностите за бъдеще както реални така и мечтани; а душите на старците и децата са ѝ особено близки до небето. Творбите ѝ не са просто измислици – те са съзидателен акт. Именно тук се крие силата на изкуството – то изгражда свят подобен на нашия. Затова писането ѝ я издига високо; небесата пред нея остават без граници.
Ива Спиридонова

След успешния си поетичен старт с "Рамене и самоти", Боряна Богданова ни впечатлява приятно и със своята нова форма - кратките прозови произведения. За един добър поет саморазмисълът и чувствителността са задължителни качества; при белетристиката обаче наблюдателността и аналитичното мислене играят ключова роля. Боряна притежава всичко необходимо в многообразие: нейният стил прави историите едновременно трогателни от една страна и философски-екзистенциални от друга. Те действат като мигновени снимки от ежедневието ни - понякога ярко оцветени или черно-бели, а често преминават през цялото разнообразие на цветове като дъгата. Докато се опитваш да спреш моментално и да зададеш въпросите "Защо?" или "Как?", вече си хванал ръката на следващата история, която те води стремително напред — умение присъщо само за истинските майстори на разказването.
Тео Буковски