Clair de Lune/ На лунна светлина

Може ли да съществува връзка между „Алиса в Страната на чудесата“ и „Престъпление и наказание“? Тези две произведения са публикувани почти едновременно – през 1865 и 1866 година, всяко от различна част на света: Великобритания и Русия. Докато четях „На лунна светлина“, чувствах как думите ми предизвикват познати образи и споделени моменти от живота ми (без значение от националността). Синкопираният стил на разказвачката ме водеше през времевия тунел към опитите на поне три поколения, преминали през значимото столетие. Който достигне дъното – в каменоломната, не е посрещнат с чайно парти, а бива наказан заедно с новороденото си дете (подобно на сюжета в „Алиса“). Връщането нагоре е във напълно различен свят – разрушен и ограбен, но осветлен от нежната "Лунна светлина". Звуците й предоставят глътка свеж въздух, откривайки човечност даже в най-тъмните мигове, подобно на лагеристките усилия да преместят голям камък. Литературната алегория улавя както малките радости, така и големите страдания; историите за фината арменка, бременната туркиня, интелигентния българин, завистливия портиер и жестоките слуги при уж хуманния следвоенен режим представят нови герои във вечната морална дилема изразена в „Престъпление и наказание“. За тези прокудени от историческите катаклизми на 20 век книгата представлява истинско лечебно прозрение и полезни уроци за бъдещето.

Мариана Мелнишка

Какво съм аз? И сама не знам каква съм станала. Изгубена съм. Нищожна. Нищо не струвам. Иска ми се да плача. Едва удържам сълзите си.
Родена в Истанбул като дете на търговци.
Арменка - бежанка от кланетата.
Учила право в Париж до втори курс.
Съпруга на Ал, който беше взет за разпит никога повече не се върнал.
Майка на Луси - тя е вече сред ангелите.
Майка на Зарко - той живее здравословно социалистическо семейство.
Бивш човек — така ни наричат сега.
Още една лагеристка работеща в кариерата.

Никой не съм."