Пътят на духовен възход според Евагрий Понтийски

Книгата разглежда една от най-забележителните и противоречиви фигури в историята на християнството – Евагрий Понтийски (около 345–399 г.). Той е едновременно виден учител в мистичната традиция на православния Изток и еретик, осъден по време на Петия вселенски събор през 553 г. заради своите връзки с оригенизма. Влиянието му се дължи до голяма степен на факта, че той е бил ученик на значими светци като св. Василий Велики, св. Григорий Богослов и преподобни Макарий Египетски. Кападокийските отци, близки до него, включително св. Григорий Нисийски, извличат полезните идеи от учението на Ориген и ги адаптират в контекста на православното вероучение; подобно влияние упражнява и самият Евагрий. Интелектуалният аспект в неговата мистика и антропология получава нова интерпретация чрез изследването на Янис Каминис, който разкрива как те са повлияни от духовната среда и аскезата в християнството. Затова авторът акцентира върху първата стъпка към духовното израстване – деянието (??????), което счита за основополагающе за останалите две степени: познанието (??????) и богословието (????????).

– проф. Иван Христов