Живот без маска

Лентяи има всякакви, и колкото пожелаеш! – реших да оспорвам мнението на редактора. Има хора, които не се замислят къде и с кого да излизат; те просто живеят по свой начин. Моите лентяи са загрижени за многобройната тълпа, която постоянно бърза към работа...

Точно така! Обикновеният човек представлява вените и кръвоносната система на държавата; той работи физически, а умът му леностува или мечтае.

Той е буден, нали? Безумията на безделниците в държавата не го оставят на мира. Умът и духът му се скитат свободно. Има легло, но сънят не идва при него... Разбира се, че протестира вътрешно. Именно! Работи с по-висшите си способности вместо с крайниците си. Не-не, не фантазира в смисъл да губи времето си в измислици; не превръща своите идеи в мечти или мечтите си в цели — той просто живее с тях. Както героите от произведенията на Дюма стоят готови със шпагата за защита на краля и себе си, така моят герой стои пред белия лист...

Разбира се! „Крушата не пада далеч от дървото“, затова ще възпита децата си по подобен начин... Нито два живота няма да му стигнат да оправдае безсънието пред тези след него - те ще дойдат с широко отворени очи , за да разберат как той е работил повече... Единственото което този лентяй и разказвач ще вземе със себе си в земята е всичко онова неизказано върху белия лист — посланията до утрешните поколения...

Авторът