Сицилиански лимон

„Сицилиански лимон“ представлява уникално съчетание на художествено писане и философско-есеистичен стил. В определени части текстът е аналитичен, докато в други доминира интуитивният подход. Това поставя пред читателя изискването да бъде едновременно рационален и емоционален, когато се запознава с ценните „деца“ – сицилианските лимончета; ако се придържа само към една от двете страни, това може да доведе до затруднения.

Авторката води читателя през сложностите на човешкото съзнание, свързвайки младостта и зрелостта в разсъжденията относно индивида – физическите, психологическите и физиологичните аспекти на тъгата. Цялостното впечатление е за постигнато равновесие между словесни изразни средства и сетивни възприятия.

Новелата представя разнообразието на личността без да налага собствената си повествователна структура или сюжет. По този начин, както композиционно, така и концептуално, читателят има възможността свободно да интегрира своето виждане за света в историята, която разказвачът представя.