Отвисоко в печката пада дърво

Откритията на Екатерина Григорова подчертават, че поезията постоянно се адаптира. Това означава, че тя остава чувствителна към живота и улавя неговите сигнали, които след това ни предава. Нейната поезия е акт на вчувстване и вслушване в съществуването, придавайки му значение и осмисляйки нашето собствено битие. Този смисъл е от съществена важност за нас като хора.

Книгата разглежда пътешествието към хармонията и самоосъзнаването в нея. Тя акцентира на величието на природата и миговете на единение с нея, които изглеждат безкрайни. Темите за родния дом и корените показват как те ни дават сила и усещане за принадлежност. В текста са представени деликатно моменти на прозрение относно човешкото съществуване, щастието и любовта, както и осъзнаването на нашата мимолетност спрямо вечността на планината. Всичко това съдържа конкретика с потенциал да разширява границите ни.