История на войните 25: Кримската война 1853-1856

"За да постигнеш мир, подготви се за война.

От самото начало на човешката цивилизация хората са в конфликт - борят се за територии, власт, ресурси, слава и идеи. От Херодот през Сун Дзъ и Макиавели до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите мислители от всяка епоха неуморно търсят ключа към успешната война. Този ключ обаче е скрит в правилното разбиране на историята. Но историята я пишат победителите и увековечава имената им – като тези на Ханибал, Александър Македонски и Наполеон... Затова е важно да разгледаме значимите битки: някои от тях са легендарни – малък брой бойци побеждават многобройни армии; други предоставят ценен урок – цяла война може да бъде изгубена поради закъснение; трети зависят от късмета – гениална стратегия може да загуби пред простичка хитрост.

***

Русия навлиза в Кримската война (1853-1856) с ясно изразено намерение да унищожи Османската империя и след това да си присвои голяма част от нейния териториален фонд. Император Николай I вярва, че няма да срещне затруднения с „болния човек на Европа“, но остава разочарован в очакванията си. Срещу Русия се формира силна коалиция включваща Англия, Франция, Пиемонт и впоследствие други западноевропейски държави. На бойните полета както на сушата така и на морето протичат запомнящи се битки като тези при Балаклава, Инкерман и Севастопол; техният интензитет и високият брой жертви са резултат от модерните оръжия и технологични иновации използвани през средата на XIX век.

Кримската война всъщност става първата индустриална война, при която практически се тестват различни нововъведения във въоръжението, логистиката и медицинските практики. Тя има дългосрочни последствия - създава нова динамика на Балканите, променя международната система от съюзи и играе важна роля в основните политически процеси предшествуващи опустошителните глобални конфликти през следващото столетие."