Философия на чувствата

Можем ли днес да обсъждаме нова фаза в областта на философската антропология? Съществува ли иновационна идея, която да инициира такъв процес?

Настоящото изследване цели да даде положителен отговор на тези въпроси и определя този нов етап като "кардиален". През последните години наблюдаваме възраждане на чувствата. Това движение започва в началото на 80-те години на XX век и през следващите десетилетия изследванията значително се увеличават.

Не е сложно да намерим паралел между сърцето и емоциите. Аристотел в своите трудове стига до заключението, че сърцето е най-топлият орган в човешкото тяло, докато мозъкът остава най-студеният. Сърцето генерира топлина, а мозъкът я получава от него. То представлява вътрешен орган с дейност, която винаги може да бъде усетена – независимо дали сме здрави или болни. Сърцето притежава ритъм, който наподобява ритма на чувствата; то може да пулсира като бурно море, както и емоциите могат да имат свои приливи и отливи. Ритъмът му може да се ускори или забави по подобие на това как чувства можем да изпитваме – те могат понякога да бъдат по-интензивни или спокойни. Заради всичко това разглеждаме сърцето като символ за независимия живот на нашите чувства.