„Смърт във Венеция“ и други новели (ново издание)

В настоящото издание са представени пет от най-известните новели на Томас Ман (1875–1955), считан за един от най-великите германски автори и носител на Нобелова награда за литература: „Дребният господин Фридеман“ (1897), „Тристан“ (1903), „Тонио Крьогер“ (1903), „Смърт във Венеция“ (1911) – призната като шедьовър в немската литература, и „Марио и фокусникът“ (1930).

Всички тези творби се характеризират с дълбоки размисли относно сложния и мъчителен процес на създаване, както и с деликатен анализ на емоциите. Те съдържат проницателни психологически наблюдения, които достигат до болезнена дълбочина, разсъждения върху желанието за смъртта и самата смърт като форма на безсмъртие. Чрез тези избрани новели ИК "Колибри" отдава почит към един от великите класици на XX век.

„Литературата е... съюз между страданието и инстинкта за форма.“
Томас Ман

Нищо не беше измислено – разходката из гробището в Мюнхен, зловещият параход до Пола, старият денди, подозрителният гондолиер, Тадзо със семейството си, загубеният багаж… Всичко това бе истина. Разказът е предимно история за смъртта възприета като безсмъртие; тя разглежда желанието да се умре. Най-същественият проблем обаче остава двусмислеността в творчеството и трагичното в изкуството. Страстта като страдание и падение представлява основната тема на новелата.

Поначално замисленият сюжет нямаше нищо общо с хомосексуалността – той разказваше последната любовна връзка на седемдесетгодишния Гьоте с Улрика – младо момиче от Мариенбад; една шокираща история, която съчетава красота с гротескност и объркване – всичко това доведе до написването на „Смърт във Венеция“. Към сюжета добавих личното си лирично пътуване, което ме вдъхнови да заведа темата до крайности чрез забранена любов. В случая еротиката служи едновременно като чувствена аура и духовно приключение срещу буржоазните морални стандарти.

Разговорът между Томас Ман през 1951 г. с Лукино Висконти - бъдещия режисьор по адаптацията му "Смърт във Венеция".