Гробовете на трикери

Представяме ви забравената книга на благородния чех „Гробовете на Трикери”, която разкрива как гърците са се отнасяли към българските военнопленници и служи като доказателство за пренебрегването на международните конвенции, касаещи тяхното третиране. Темата е актуална в българо-гръцките отношения през два ключови момента – през 1913 година след Междусъюзническата война и след 1918 година, когато България излиза от Първата световна война с помощта на Солунската конвенция. Условията в лагерите за военнопленници и отношението към българите там надхвърлят всякакви хуманни стандарти. Военнопленниците били убивани, осакатявани, лишавани от медицинска помощ, храна и вода; използвали ги като роби, а имената им заменяли с гръцки в регистрите, за да избегнат проверка от международни организации и Червения кръст. Задържането им противоречало на договорите и спогодбите, които предвиждали освобождението им. Особено потресаващ е разказът на Владимир Сис – човек със силно чувство за принадлежност към българския народ, който по-късно заплатил цената с живота си под обвинение "чешки фашист" в затворите на Чехословакия.