Букви в петолинието

Когато преди време написах „Етюди за един пръст“, изобщо не предполагах, че ще се върна отново към писането на книга. Но както често казват: „Никога не говори никога“.

Ситуацията следваше своя логичен ред и явно едно води до друго: първо дойде книгата, а след това групата „Осите“. След тях възникна идеята да изпълним стари рок песни, което пък подтикна създаването на наша собствена музика в този стил.

Докато работех с „Осите“, слушах множество класически рок парчета и именно тогава ми хрумна концепцията за настоящата книга – истории вдъхновени от любими, малко забравени, но оставили трайни отпечатъци в душите на моето поколение песни. Целта е да ги преживеем отново заедно и същевременно да ви провокирам да видите всичко през моя поглед. Искам да ви накарам да се усмихнете или натъжите, а защо не и леко да бъдете разтърсени – подбрал съм разнообразие от теми. В тях има ярост и страст, а къде сме без капка Любов? Това е огледало на живота около нас!

Писателският процес е много завладяващ и не винаги окуражителен за човек с толкова много ангажименти. Но ако имам сто задължения, значи мога спокойно да добавя още едно! Искрено се надявам работата ми да бъде одобрена от вас и поне наполовина толкова забавна колкото беше за мен докато пишех по тъмните часове. Надявам се реакцията ви да не бъде равнодушна.

Музиката, особено рокът, дори когато я преобразуваме в разкази, служи като средство за споделяне и свързаност – някой я създава, други ѝ се радват; трети опитват двете наведнъж. А аз реших освен всичко останало да направя експеримент – вместо ноти ще запълня страниците с букви. Ще бъда щастлив ако написаното намери вашето одобрение.

Ваш: Краси Майски