Шест етажа без асансьор. Пълната версия

Тези редове представляват моите „Шест етажа без асансьор“, представени за първи път в тяхната цялост. Обичам ги дълбоко, защото съм преминала през всеки един от тези етажи (и продължавам да го правя) стъпка по стъпка, с паузи, устремена напред, сякаш летя нагоре без да се опира на перилата, а слизането ми е бавно и изпълнено с томителни въздишки.

Изкачването на тези етажи ми бе дарено като вдъхновение в период на затворен и враждебен свят, изпълнен със страх. Усетих какво прекрасно нещо е да бъдеш Малката. Животът ми придоби смисъл и завършеност – всичко това преживях без никакви пропуски. Позволих си да бъда уязвима. Уязвима до силния човек до мен и достатъчно силна, за да понеса неговата слабост към мен. Женската природа разцъфтява само когато мъжът до нея стои стабилно и няма нужда тя да доказва способността си да замества функциите му.

Става дума за любов - доверие, грижа и загриженост; за споделения живот всекидневно. Пазете своите високи нива дори ако сте на партера на живота! Имайте любов – независимо каква или към кого! Без нея какъв смисъл има всичко останало?

Маргарита Петкова