Индианеца, който ми изпи динята

Роман за мързеливците.

Ако успеете да се усмихнете поне веднъж, докато четете тази книга, това ще бъде най-голямата награда за нейния автор. Благодаря! А ако нещо в текста ви изглежда неподходящо, моля, уважаеми дами и господа, не изразявайте недоволство с намръщени лица или сериозни чела. Просто си припомнете думите на нашия стар приятел Платон: всичко в този материален свят е лоша копия на съвършения прототип, който съществува само в света на идеите. Тоест, перфектната книга вече я има – но тя все още живее единствено във вашите умове. И ако нямате нищо против, просто седнете пред компютъра и я напишете...

Аз съм писателят. Съзидателят. И тъй като притежавам известна скромност, нека направо кажа - аз съм Кралът на романите. Но освен това съм и Робът на универсалния мързелец. Ако бях по-малко ленив, щях да напиша своята "Война и мир", моята "Улица Консерва" и щях да стана първият български носител на Нобелова награда за литература. Уви!

Добре е; ако вас не ви е хванала следобедната летаргия можете да прочетете някой ред от тази книга. Но това не е задължително...

„Тук са българските истории представени под формата на световни или световните разкази интерпретирани като български." Тази книга не представлява прост римейк или пародия; тя надхвърля тези определения с естествения си чар там където усмивките замръзват – в историите със заглавия „Война и мир“ (в 801 знака), „Клетниците“, „Романът на Яворов“… Това са едно от най-забавните и драматични произведения написани през последните години на български език.
Георги Господинов

Петър Марчев е белетрист, журналист, режисьор и философ без ограничения относно свободното творчество. Той е основателят и почетният председател както и единственият член на СБП-г (Съюз на българските писатели графомани). Според него графоманията е единственото оправдание за порока при писането а после замаскирането му с текстове около себе си става терапевтичен процес. Във всички останали случаи опитите за писане приличат повече на смокинови листа прикриващи древните човешки недостатъци като тщеславие ,сребролюбие , морализаторство а даже похотливост до момента когато познаваме взаимоотношението между поета - муза...