88-и август

Калоян и Росен са най-добри приятели от детството. За единия другият е като семейство. Ветеринарният лекар и инженерът, въпреки че имат дълбока обич помежду си, споделят подкрепа във всичко, на пръв поглед изглежда, че нямат общи интереси. Но двамата внезапно се влюбват в Ани – любовта им е искрена и не може да бъде отменена. Тя е по-силна от всякакви присъди и превъзхожда всичко друго. Сватбата на брат му Андрю става решаващ момент за тях всички.

Неприйомането на края символизира продължението на приказното преживяване с голямата любов. Август не трае 31 дни; той сякаш има поне 88.

Има ли истинско приятелство? Какви шеги ни поднася съдбата? Готови ли сме да предадем близките си заради любовта? Дали това действително е истинска обич, ако трябва да я изживеем със страдание? Нещо нелепо или справедливо ли е да се разделим с единственото си чувство само защото нямаме право върху него?