Пътят към Кея на Уиган

Джордж Оруел, най-известен с произведенията си „Фермата на животните“ и „1984“, е бил свидетел на значителни събития в Европа и света през първата половина на XX век.

Интересно, но не учудващо е, че неговата книга „Пътят към кея на Уиган“ все още не е преведена на български. На пръв поглед тя изглежда твърде специфична, съсредоточаваща се върху живота в Северна Англия от началото на века, което я прави да изглежда по-малко универсална. Въпреки това, тя представлява важна част от пъзела за разбирането на живота и творчеството му – като липсващото звено в Дарвиновата теория.

В първата част авторът подробно разглежда условията за труд и живот на миньорите в Ланкашър и Йоркшър. Историците често поставят под въпрос достоверността на мемоарните текстове, считани за малко надеждни източници. Но тук читателят може да приеме фактите за верни – освен че Оруел е публицист с цел обективност, много музеи и институции днес потвърдиха почти всичките му твърдения.

Извън Великобритания Албионът обикновено се асоциира с високи жизнени стандарти и комфорт. Затова е важно да бъдат проучени и трудностите тамошното население изпитва - реалности далеч по-тежки от тези в континентална Европа по онова време.

Във втория раздел Оруел напуска фактическата основа и насочва вниманието си към философските размисли относно социализма и фашизма.

Книгата остава значима за настоящите поколения не само защото описва живо битието през 30-те години, а също така защото зададените въпроси са вече актуални спрямо множество съвременни проблеми. Един от основните теми е класовото разделение; всяко ново поколение писатели заявява как то вече не съществува, но категоричната позиция на Оруел продължава да бъде валидна до ден-днешен. Неговият стремеж към освобождаване от класовите предразсъдъци прави „Пътят към кея на Уиган“ ключово произведение в тази посока.

Ако той пишеше днес, вероятно щеше да проучи кобалтовите мини в Демократична република Конго или фабриките в Индия и Пакистан произвеждащи известни марки дрехи; или китайските заводи експлоатиращи деца – опити които биха го принудили да свърже ежедневната ни консумация с труда извън закона.