Людовико - императорът на България

След трагичния завършек на Битката при Велбъжд през 1330 г. българският трон заема младият Иван Стефан, чиято власт е контролирана от майка му Анна Неда и чичо му Белаур. Само година по-късно обаче детето цар е свалено от престола и принудено да избяга в изгнание с майка си. Така животът на Иван Стефан изчезва от историческите учебници, но той продължава да живее. Докато планира как да възвърне короната на баща си, бившият владетел организира собственото си погребение на един остров в Адриатика и приема самоличността на сина на известен търговец от Дубровник. Той сключва брак с незаконната дъщеря на Филипо д'Анжу – принцът на Ахея и Таранто, крал на Албания и титулярен император в Константинопол. Влиза в двора на неаполитанската кралица Джована и става част от ордена рицари, основан от съпруга й Людовико. Управлява херцогството Дурацо в Албания, предоставяйки щедри привилегии за местното население. Участвува в морските действия под командването на адмирал Паганино Дориа във Войната за проливите както и във войните под управлението на граф Николо Ачиайоли. Стана кондотиер в прочутата Компания "Шапката" и участва в битката при Валдичиана; лежи затворен както в Константинопол, така и в Сиена. И това са само част от многобройните му приключения – калейдоскоп от неочаквани успехи и незаслужени провали, които звучат повече като роман отколкото като исторически анализ. Независимо от това всяко твърдение в увлекателното повествование на Петър Николов-Зиков е подкрепено със солидни исторически документи с доказана автентичност, което прави разказа особено стойностен за слушане или четене.